|
Тема |
Re: РОДИТЕЛИ И ДЕЦА ЗА НАСИЛИЕТО В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИ [re: Go6k@] |
|
Автор | Paмoнa (Нерегистриран) | |
Публикувано | 20.11.06 11:10 |
|
|
Гошко успокой се, че както си се запенил ще прелееш, ще се разлееш.
Напълно съм съгласна с възмущението ти. Аз също не съм привърженик на хапчетата. Напротив. Само споделих пред форума как се процедира в Германия. И дай сега да не обобщаваме и да не намесваме тук Хитлер и чистата раса, въпреки че може би имаш известно право.
Неотдавна списания Щерн публикува едно проучване според което 60 процента от диагностицираните с АДС синдром деца в Германия всъщност не страдат от него!! За съжаление много педагози и психолози злоупотребяват с правомощията си в името на лукративни и лични облаги и в крайна сметка "покрай сухото гори и суровото".
Но от друга страна мисля, че там където има наистина нужда, психотерапията е една по-добра и по-цивилизована алтернатива на ТВУ-то или затвора за малолетни. Хапчетата трябва да бъдат само крайна мярка, както е и при възрастните. Децата са едни бъдещи възрастни, но въпреки това тяхната психика е по-различна, поддава се на моделиране все още и затова не бива на лошото да се отвръща с лошо. Трябва да се направи опит с добри средства да се постигне добръ резултат.
Но понякога стават наистина грешки, защото явно критериите са все още много неясни и субективни.
Имам една позната, която има неблагоразумието да се поддаде на натиска на учителката в детската градина. Детето и сега учи в специално заведение. Тя се успокоява, че училището е "елитно". Сърцето ми се къса, защото познавам детето и от раждането му и то си беше точно един палав, жизнен, активен малчуган дето не дава на другарката да си изпие кафето на спокойствие. А сега стои мирен в ъгъла и не се обажда. Беше на рождения ден на малкия ми син миналия месец на фона на останалите "нормални" деца той просто не се забелязваше че го има.
|
| |
|
|
|