Всичко обсъждано до тук по темата е насочено единствено и само върху физическото насилие и лошото възпитание.Замисляли ли сте се обаче, че в голям процент от случаите, физическото насилие е последната реакция предхождана от дълъг психологически натиск или тормоз от учители към деца, от ученици към съученици.Замисляли ли сте се какво кара едно възпитано, мирно и прилежно дете в един момент да обърне поведението си на 180 градуса и да налети на физическа саморазправа ? Тук искам да спомена за онази неясна по своя смисъл и отговорностти длъжност на педагогическия съветник в училище,която е всеизвестна като училищен психолог и за която е необходимо подходящо специализирано образование. Ако отидете в едно училище и попитате училищния психолог ,той ще Ви изброи с лекота имената на 4-5 деца, на които вече е лепнат етикета "трудно дете", защото вече са имали проява на физическа саморазправа, но какво ще може да Ви каже за състоянието на онези тихите деца, които търпят и често това започва да ги кара да мислят себе си за лоши или просто в един момент реагират с избухване, защото невиждат друг изход.Какво ще каже този "психолог " за психическото състояние на учителите? Позволявам си да обсъждам това, поради скромния си 12 годишен стаж в училище. Сега бих искала да разкажа за случка, която не е фрапираща като тези от медиите ,но според мен е показателна за случващото се.Когато детето ми беше шести клас на излизане от учебни занятия негов съученик му беше взел шапката от главата и я хвърлил на земята.Синът ми се навел да я вземе, но другото момче не преценило и искайки да ритне шапката оцелило сина ми по лицето .Оказа се "малкия дявол", но ние като сериозни родители на слудващия ден отидахме в училище да разберем наистина ли няма конфликт между децата.По правилата на срещата присъстваше помощник директора отговарящ за средния курс.Стана ясно, че наистина несъществува конфликт между децата и просто е станало всичко по невнивание.Аз обаче се изумих ,когато противно на очакванията ми помощник директорът вместо да каже няколко нравоучителни слова с дълбоко хуманен характер на децата, в тяхно присъствие ,без да съм искала никакво обяснение от него започна да обяснява, че училището не носело отговорност за случката, защото събитието станало на стълбите на училищната сграда и 5 минути след последния звънец.
Та...сещам се веднага за поговорката за рибата, която се вмирисва откъм главата и колко показателна е в случая!