Първо, не се засягай от първия отговор, който си получила. Вярно, че е малко рязък, но пък наистина ще ти е от полза поне да се замислиш за правописа си. Има защо.

Второ, имаш проблем, който имат 100% от момичетата на твоята възраст, така че всичко е наред, спокойно. Нито ти си ненормална, нито родителите ти нещо не са в ред. Знам, че това ни най-малко не ти решава проблемите, но поне не се паникьосвай.
Времето с любимото момче никога не стига. Дали ще са 5, 10, 20 или 80 часа, няма да ви стигнат. Опитай се да направиш компромис и да се прибираш когато родителите ти искат от теб.
Знам, че на тази възраст е много трудно да проумееш идеята, че трябва да дадеш нещо, за да получиш. Но това е някакъв начин към решение. Разбери какво искат от теб родителите. Дали да им помагаш, дали да се държиш добре с тях, да не им държиш груб език и да им отговаряш, дали просто да се прибираш вкъщи по-рано, за да не се тревожат, дали просто да ги предупреждаваш кога ще се прибереш (и да го спазваш!). Едва ли искат чак толкова много. Колкто повече се доближаваш до това, което те искат от теб, толкова повече ще ти разрешават да правиш това, което ти искаш.

Давам ти този съвет, въпреки че аз на твоята възраст не успях да го спазя. изобщо не разбирах от къде на къде те ще искат нещо от мен. Аз исках просто да ме оставят на мира. Да ми се махнат от главата и да не ме занимават с нищо. Да ме оставят да си правя каквото си искам. Всяка намеса, всяко любопитство и всеки опит за контрол ме докарваха до бяс само защото изобщо са се опитали да се намесят в живота ми. Не бях готова нищо да дам. Нито да помагам, нито да се връщам когато съм казала, нито да казвам къде отивам, нито да си уча уроците. Нищо. Затова и нищо не получих. Освен все по-здраво и по-здраво затягане на контрола, както и все повече и повече скандали.
Така че въпреки че ти давам съвета, защото знам, че точно от там минава пътя за разрешаване на проблема между вас, искам да ти кажа, че много добре знам колко е трудно, защото аз самата не успях да го направя.


Проблемът с порастването е двустранен. Те не могат да раберат, че ти вече си голяма. Поне по-голяма, отколкото си била доскоро. Ти пък от своя страна се чувстваш доста по-голяма, отколкото си наистина. А това родителите ти го знаят. Искат да те предпазят от грешките, които можеш да направиш, защото когато човек се мисли за по-голям, отколкото е, поема рискове, които не може да оправдае и често става кофти неща. Затова пробвай да им покажеш, че може да ти се има доверие. Че наистина си голяма, а не само се мислиш за такава. Голяма значи отговорна.
Пробвай.