При мен нещата са още по-пд-най.
Живея с майка, брат ми е женен с дете, а тако почина.
В момента започва да се заформя някакъв лек ад, а по принцип от известно количество години ме побъркват качествено. досега си мислех, че аз съм виновна /в смисъл,че да си го кажем честно някъде 2-3 г. след завършване нищо не правих, но оттогава работя. по принцип нашите взимаха хубави пари и аз не съм била лишено дете, но нещата се промениха.
В момента аз живея с майка, а на нея и предстои да се пенсионира и тежестта за финансите пада върху мен - окей - тя също се е грижила за мен, но се наложи да работя на две места.
На тях тя им предписа част от апартамент, който притежаваше, а другата част те заплатиха на др. собственик. Оттогава снахимчката ми доста си показа зъбите, макар че не съвсем, защото има и още неща. Брат ми не мисля, че е такъв, но явно или не я вижда или не му пука.
но всъщност това беше общата картинка. Когато посмея да кажа нещо във връзка с абсолютно егоистичното им поведение и в смисъл, че все аз съм в епицентъра на събитията, а те си живеят далечко от него, всеки път се карам с майка ми по въпроса.
Пълен кошмар Ви казвам. Най-гадното е, че не мога да тегля една дълга и да се махна, защото тя се чувства много самотна и ще се срине. В същото време каквото и да напрвя никога не е достатъчно добро, а брат ми - той си имал семейство, той работел много и т.н.
Та мисълта ми е, че когато имат нужда трябва да се грижим за тях, но мисля, че това трябва да се поема от всичките им наследници, а в България обикновено един мъкне, а другия си живее живота.
Не, че се смятам за кой знае колко добра, но ей богу ще ми се да не ми пука! честно!
Ако някой има самотна майка - дайте да ги запознаем и да ги пратим на почивка някъде /като се върнат ще се ядва повече/.
|