С две думи в специалното отношение му е майката и според мен грешиш.
На хиперактивното дете не е необходимо специално отношение а професионално отношение. Родителите трябва да са компенсирали хиперактивността до отиването в училище а не да разчитат на госпожите да протежират детето им щото то било специално. Много деца имат различни проблеми и всички ли трябва да са специални и да се ползват със специален статут и отношение? Ами техните връстници и приятели, на тях кой ще ими вмени специалното отношение??? За майките на такива деца трябва да е ясно че тяхна е отговорността да социализират детето си, да му създадат подходяща среда от връстници и приятели а не само от възрастни които да имат "специално отношение". За децата е от изключително значение да имат своя среда и да растат в детска среда, а не да са гледани от баби и комшийки от третата възраст. Понякога си мисля че и аз ако съм в среда на бабички, пенсионерки и комшийки сигурно ще стана хиперактивна, макар и да не съм дете! Едно дете трябва да има изградени умения в общуването с деца, то трябва да общува предимно със свои връстници, трябва да участва пълноценно в игрите за да може когато отиде на училище да се чувства комфортно в детска среда и да няма проблеми в общуването, които пречат и често провалят учебния му процес/това не се оправя със специално отношение от страна на учителите и с протежиране, напротив протежирането на дете което не може да се адаптира в детска среда и не общува пърлноценно с връстниците си води до още по-големи проблеми защото в ролята на протеже децата абсолютно го отхвърлят и игнонрират. Това нанася големи психологически травми и деформира личността, а от там и личностното поведение на детето.