Много време вече събирам кураж...не искам да се показвам...колкото и да е болно за мен и колкото и да ми е тежко... аз съм НИКОЯ в неговия живот...докато той не реши да ме впише в него...ако някога реши. Не знам обаче дали държавата полага някакъв контрол върху това. Може и налудничаво да звучи...но след като бебето ми е осиновено от някакви хора...ако след това тези хора, решат, че не го искат...или не го обичат....аз няма как да разбера. Когато това ми се случи един много близък човек ми каза....:"Каквото и да се случи занапред в живота ти...никога не забравяй, че настоящия момент взе най-ПРАВИЛНОТО решение ". Обрекох себе си на хронична болка, но си мислех, че правя нещо хубаво поне за детето си....а сега вече и в това се съмнявам.