Не разбирате ли, че помощта, каквато и да е тя, не се нуждае от аргументи, от отчети, от разчети, от сметки, от граници на разумното и неразумното, от вашата преценка и разценка, от допустимост, от обяснение, а от сърце!
Децата са длъжни да помагат на родителите си - със сърцето си! Малко - много - но от сърце! Какви са тези сметки, какви са тези разценки?
Просто помогнете с каквото можете. Без да пресмятате така грубо - грешките им или провалените им планове. Тези хора са направили всичко възможно, за да Ви отгледат, образоват, направили са от Вас личности, способни да се грижат за себе си. Редно ли е тогава - Вие - да дозирате помощта си с капкомер и да преценявате, ограничавате и оценявате техните нужди? Който може - помага! От сърце. Не пуска разточителни и бакалски постинги - за успокоение на съвестта си. Не говори в множествено число, когато изказва лично мнение. Просто запазете достойнството на родителите на партньора си. Именно тези хора са възпитали в него - всичко това, което Вие харесвате сега. И не е Ваша работа да оценявате - тяхното благоразумие. Не се опитвайте да промените техния начин на живот, а да ги обичате повече. Ако - имате възможност - помагайте им - да поддържат стандарта си, ако не - те пак ще Ви обичат - и с неплатени сметки. Подразни ме манипулативността на мнението Ви - на вече разчетените и преценени порции, които искате да поставите на масата им!!! Очаквам да им изпратите малко кулинарно кантарче със специална разработка - грамаж, меню
Извинете ме за грубия тон, но това мисля по въпроса!