Не знам какво да ти кажа. Това, което описваш ми е доста непознато като ситуация, макар че съм чувала за такива хора. Всъщност, вашият проблем не е, че ще помогнете тука и там с някой лев, но ви дразни, че парите не се употребяват разумно. Изход от такава ситуация е да си определите сума, която можете да си позволите и КОГАТО можете (сама казваш, че в момента сте без работа, значи сега точно не можете) и да им кажете, че ПОВЕЧЕ от това не можете. А те да си я харчат както намерят за добре.

Аз съм 10 години в чужбина, родителите ми никога не са искали пари от мен. Никога. Те са разведени, и знам че и двамата изнемогват. Особено баща ми, който е сам и трябва да се грижи и за баба ми с нейната пенсия от ок. 50 лева. А той е безработен и разчита само на земеделие, а е и болен и не може да работи както преди. Давала съм пари когато мога, а това не е било често и по много. Но не защото са искали. И никога не се оплакват. В момента сестра ми е по-добре от мен и тя праща, а аз не.

Нашият проблем отчасти е обратен на вашия: сестра ми само се ядосва, че всички пари, които тя праща, татко ги дава по торове и др. работи за земеделието, вместо да го спре (че и без това почти не е печалившо) и спокойно може да кара с пратените пари (той е много стиснат и може да кара с малко пари даже и да има много). Но той иска да работи...

Друг проблем при мен беше, че от 10 години ми се намила (от баща ми) да се върна при него. Даже вече бях женена с дете и пак ме викаше да се връщам. Като го питах дали той ще ме издържа, не знаеше какво да отговори. Напоследък най-накрая се примири, че не може да стане това скоро.

Значи, ако някога баща ми поиска пари, тогава със сигурност ще знам, че просто за него няма накъде и ножът наистина е опрял до кокъла. Тогава ще се опитам с всички сили да намеря (даже и заеми да взема), НО защото знам, че той няма да ги профука, а наистина му трябват да оцелее.

При вас ситуацията звучи по-различно обаче...