Благодаря ви, Преминаваща, за тези поетично-философски наставления. Съвсем искрено се опитвам да схвана смисъла им, но вероятно не съм дозряла достатъчно. Освен това разбирам, че не сте успяли да разберете напълно какво имам предвид. Това може би е обяснимо, предвид факта, че разговорът ни е твърде ограничен и не се познаваме, за да можете да точно да квалифицирате мен и разбиранията ми за възпитание и респективно да ме наставлявате.

Абсолютно съм съгласна с Вас относно това, че никой не може да замение майката, но съм сигурна, че си давате ясна сметка какво кара една жена поверява детето си на друга, вместо да бъде до него.

Думите ви ми напомниха силно на други подобни, които чух преди време пак тук, във форумите по същия повод и за които после горчиво съжалих, че позволих да повлияят на тогавашното ми решение. Но все пак се надявам, че включването ВИ по темата наистина е продиктувано от желание по някакъв начин да ми помогнете.

Благодаря!

Пътят към ада е постлан с добри намерения.