За моя опит с бавачките и аз като теб трактат мога да напиша. Което е истина обаче - на две случих жестоко - първата леля го гледаше по цял ден от годинка до 1,6 г., когато за съжаление й се роди внуче в Германия. После се примирих, че няма да мога да намеря жена като нея и на 1,7 г го пратих на ясла - работех до 17:30 и си го взимах сама. После обаче смених работа, не можех да се прибера преди 19, а мъжа ми преди 21-абсурд. Та оттам се почна една - не е за разправяне. При това ми трябваше жена за по 2 часа на ден. Какви ли не бабки и лелки минаха през нас, като хан беше станало.
Та сега сме на авариен режим - мъжа ми го взима към 18, после взимат мен, закарва ни вкъщи и евентуално се връща да си доработва. Много трудна работа е, ама ни е писнало от бавачки.
Така че има нещо ненаред с бавачките, ама не знам какво е.
Тоест знам - в БГ няма професия бавачка, това го работят жени, които друго не могат да си намерят. С риск да обидя някоя свестна жена, де, може и да има такива.