подкрепям с две ръце, тъкмо това щях да напиша.
значи, почва се от добронамерен разговор с лелките и сестрите, в стил "дайте дружно да оправим нещата, вие какво ще ме посъветвате". ако това не стане, отива се при директорката. за там е добре според мен да има конкретни неща за казване. ако има оплаквания, да са сто процента сигурни, щото те винаги казват че на децата не може да се вярва. иначе същия разговор - не отиваш да се оплакваш, а а търсиш съвет как всички заедно да помогнете на детето да се приобщи. ако пък ти се изрепчат и там, тогава минаваш на другата песен - има си отдел в министерството за тая работа, ще се оплакваш, непременно се прави писмено. по закон са длъжни до един месец да ти отговорят на жалбата след направена проверка. никоя директорка няма да иска да я проверяват от министерства разни. гаранция.

иначе, и ние имахме подобен проблем. като се преместихме в нова квартира и нова градина - не можа да свикне с месеци. биел децата, не играе с тях, не общува и т.н. луда ме направи едната патка като каза че ако детето не се оправи щели да го изключат. е такова животно в градините няма ми казаха. и какъв е тоя шантаж да си го взимаш наобяд щото пречи. има си срок да свикне детето и после да му намерят цаката бе. при моя, добре че беше другата сестра та ме успокои, че детето си е съвсем наред, просто по-трудничко свиква. ама тя има внуче на почти същите години и даже казваше, че е по-зле от моя. е, в крайна сметка детето свикна с времето и въпреки че продължаваме веднъж годишно да се хващаме за гушите с директорката, като цяло всичко е ок. той не е станал много кротък, още дивее, бие се, ама пък и него го бият. и това ме е яд, че другите пищят и се карат майките им с мен, а той не се оплаква особено като го млатят и аз не правя на въпрос и затова той е със славата на побойник. ама съм им теглила една и гледам да не се впрягам вече. като има нещо и се оплакват винаги питам "а какво беше ситуацията, защо е посегнал на Х или У" и като ми каже госпожата ами не знам, аз не бях там, нататък си затварям ушите. да ми дадат ясно доказателство че той БЕЗ ПРИЧИНА е посегнал и наранил и ще си говорим. а те се шматкат, не обръщат внимание като се сдърпат, а после моя виновен че някой преди това му сипвал пясък на главата и той го цапардосал. право е детето.

ох, спирам че и аз мога цял ден да говоря по въпроса.
към авторката - не се тревожи толкова. детето ти е добро, те да намерят нужния подход и да се справят. явно там е проблема. ама са усетили че може да ти се качат на главата. не им позволявай.

поздрави ;))

ММ