Майка ми никога не купува евтино, особено когато е за мен. Когато е била малка, по-малкият и брат е бил бебето на семейството и тя се чувствала необичана. Били бедни и майка ми все носела дрехите на братовчедите, дори за бала искали да и вземат рокля назаем. Та така майка ми е решила, че купуването на скъпи вещи и храна е израз на обич и мен все ме заливат с разни най-скъпото.

Та като станах студентка и се изнесох на собствен бюджет и в главата ми още си беше идеята, че се купуват само скъпи неща от маркови магазини. Е да, ама аз дори не работех на пълна работна седмица, та да видиш как парите бързо свършваха, докато се науча, че скъпо ще си купувам само когато наистина ми е изгодно. По-късно научих и що е то бизнес корпорация и колко са вредни и реших, че няма да им купувам продуктите.