Да, рано беше. Но ме убедиха. Аз затова и на гимнастика я записах на 5 - защото ми е ясно, че по-рано не става. А и първата година не съм имала никакви очаквания. Но миналата година и тази беше редно да се види някакъв напредък с танците. А такъв липсваше.

Не, не съм предубедена. На танци я записах с желание. Бях предубедена за гимнастиката. Не исках, а ме навиха, защото била с много качества (спряха ни в един магазин) и аз се поддадох, защото ме нави моята треньорка, а аз я познавам, имам й доверие и се оставих да ме убедят. Тя загледала детето, потърсила майката и хоп! - оказах се аз. Иначе не бих я записала.

А танците се превърнаха в тотално разочарование за мен след представеното на тазгодишния открит урок. Показаха едно голямо НИЩО! И аз обмислям да сменя клуба, но се притеснявам да не я претоваря, защото сега са й заети 4 дни в седмицата, а иначе в новия клуб ще й се запълни цялата седмица. Но ми се иска да сменя клуба по танци, за да може тя сама да си избере след 1-2 години с какво да се занимава - с танци или с гимнастика. Не съм върл противник на танците. Даже никак. Идеята ми беше да кажа на останалите майки да не пренебрегват гимнастиката просто, не да се откажат от танците.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Редактирано от dara на 07.06.04 10:08.