От булимия и анорексия могат да пострадат необичаните по-чувствителни деца. Така че вместо да съветваш и наставляваш дъщеря си, да контролираш какво и как яде, пие, по-добре е да застанеш до нея и с усмивка някой ден да й кажеш "...искаш ли да направим двете нещо за себе си като жени..." и да й предложиш напр. да се запишете на уроци по латинотанци. Разбираш ли, вместо опека, даваш личен пример... Ако сте по-спортни натури, предложението може да бъде да тичате сутрин/вечер заедно или с баскетболна топка в близкия училищен двор с таткото (защо да не се включи и той, всеки има необходимост от здраве), или през уикенда маратонско ходене по туристически маршрути, или да я изненадате с фитнес карта за нея и за някой от вас. Важното е да сте до нея, а не над нея. Хората кучетата си разхождат всяка сутрин, пък за децата не се сещаме - какво като са порастнали и нямат необходимост да се държат за ръчичка. Всъщност с добрите съвети за хранителния режим, който са дали тук форумците, могат да мотивираш дъщеря си като изместиш малко гледната й точка: не е важно колко килограма е точно човек като говориш от 1.л. ед. ч. , т.е. за себе си, не са ми важни размерите дали са манекенски, а дали се чувствам здрав, с ведър дух и самочувствие... Освен това съвременният човек приема храната като част от своята култура и като изкл. напр. така наречените храни-боклуци (бонбони, чипсове, газирани и т.н.) показва една по-висока култура на хранене. Като че ли с написаните думи от дъщеря ти на онази бележка, иска да каже на света "...трябва да отслабна, защото искам да се харесвам и да ме харесват...." Трябва й подкрепа за нейното женско самочувствие (неминуемо свързано с модните тенденции, няма как), трябва й някой (вие, родителите също) да й казва, че е добре изглеждаща. Като потренирате малко заедно, може и да си вземете по някоя нова дрешка или козметика някаква, да се огледате заедно в огледалото, да я похвалите и поощрите да продължава в същата насока с вас или с някоя приятел(ка)...