Когато бях точно на вьзрастта на дьщеря ти страшно напьлнях. Причината беше и пубертета, но най вече че спрях да тренирам баскетбол(тренирах активно преди това). При рьст 172 бях 47 кг, за месец станах 49 и след това стана страшно. След няколко месеца бях 62. Бях много нещастна. Исината е че малко след това отслабнах и бях около 55 - но оттогава имам целулит, който не се маха.
На сватбата бях 52, но целулита пак си го имаше. Та после разбрах колко сьм сбьркала че сьм спряла спорта навремето рязко.
Все се чувствах дебела, страдах от всякакви комплекси докато бях в гимназията, срам ме беше да се сьблека по физическо вьзпитание. Но дори да разбирам сега че сьм била даже нормална, шока който изживях на рязко напьлняване ме направи много стеснителна. Срамувах се да общувам с момчетата и прочее.
Та за да се чувства добре детето и да изживее такьв шок и да има това чувство за малоценност цял живот като мен- накарай я непременно да спортува.
Ще отслабне но най важното ще има самочувствие и няма да се срамува от закрьглените си форми, че сега децата са много чувствителни тьй като в Бьлгария е модно да си много слаба и едва ли не се смята недопустимо да си закрьглена- особено сред подрастващите.
И които деца не отговарят на тези норми- пробват диети, гладуване и наркотици което е много опасно.