Каквото и да кажа,няма да променя вътрешното ти усещане.

Моя съвет е да си отидете за месец-два-три,да поживеете в града в който смятате да се устроите и сами да прицените.

Аз също изпитвах носталгия,но когато усетих живота в Бг бързо се промених..
Още преди да кацне самолета ми правеха впечатление разни неща,който и преди са били така,но явно съм забравила с времето...например :Преди да кацне самолета се виждат буренясали ниви и полупаднали мрежи /огради/. Пътя по който се движихме не се открояваше особенно много от тротоара, имаше достатъчно мръсотия и кал.Имаше и локви.Никъде из покрайнините на София не видях знаци,нито табели.Явно трябва да познаваш града за да се ориентираш. Но...попитахме на няколко пъти и хората ни обясниха къде трябва да се движим.
Няколко дена по късно ходих до английското посолство.. Ползвах градски транспорт.Някой по горе бе писал,че перфоратораите не работели...Да,точно това ми създаде проблем...Купих си билет,перфорирах го без да догледам колко дупки има,как са перфорирани и т.н. Минава контрола и реши,че трябва да ме глоби...Започнаха неистови обеяснения.По едно време мина полицай. Помолих го да дойде да ни помогне да разрешим проблема.Той ми отговори така,сякаш му бях направила нещо,дори не извади ръцете от джобовете си.Поисках му докомент за самоличност за да знам с кой все пак говоря...пак явно прозвучах идиотски.
...Добре,че след седмица се връщах...Имах чувството,че проблемите вървяха пред мен и след мен.Незнаех как точно трябва да се държа.Никога с нищо не показвах,че живея в чужбина.Явно съм се променила.
Относно децата трябва да ти кажа,че си много права,но това което беше преди 10 год. не е сега. Аз съм гледала деца и в Бг и в чужбина и трябва да ти кажа,че и на двете места ми е било еднакво трудно.
Има обаче една голяма разлика,която не бива да подценяваш...
Колко процента от вашите доходи отиват за разходи по дома?
В България при повечето домакинства те са около 80%.