Започвам отзад напред, макар че така или иначе няма да мога да ти кажа всичко, което искам по тази тема.
Интернетът в България е най-малкият проблем - конкуренцията вече е достатъчно голяма и неограничен достъп с доста прилична скорост можеш да си позволиш за по-малко от 15 лева на месец. Може би не във всеки квартал или град е така, но предполагам, че скоро навсякъде ще стане. Аз все пак живея в един от крайните квартали (за справка).
Колкото до парното, това вече е сериозен проблем. Сметките за парно са десетократно по-големи от тези за интернет, не знам при вас как е
Ние сме си решили проблема, като от 4 години живеем без парно. Понякога е кошмарно студено, но пък си има и своите предимства. Например разболяваме се по-малко. Направо никак, да чукна на дърво.
Аз лично смятам, че разликата от по над 40 градуса (понякога) между температурата навън и тази в стаята е много вредна. Но да не се отклонявам от темата.
Месечните доходи. И аз не мога да се начудя как става, но много семейства живеят със заплати от по 200, 300 лева. В провинцията масово се работи за заплата 150 лева на месец. Някои работят и за 70 лева на месец на половин ден.
Безработицата е ужасна. Например в един сайт за работа ще видиш как над 500 души проявяват интерес към обява, която търси секретарка с минимум 4 чужди езика, компютърна грамотност и икомоническо образование, а предложената заплата е 250 лева. Вишистите масово стават продавачки, сервитьорки или персонал в интернет клубове. Не всички, разбира се.
Не искам да продължавам да рисувам черната картина, но пък съм се нагледала на толкова ужасно отношение от страна на началници към подчинени (за щастите не съм потърпевша), че изобщо не мога да го опиша!
Изискват на практика всичко, а не дават почти нищо в замяна. За съжаление прекалено често е така...
Блъскането по улиците няма да го описвам. Ще спомена само, че тротоарите са много разбити и и без това е трудно да се върви по тях нормално, но като прибавим факта, че много често са заети от паркирали коли, между които се налага да се провираш, може би ще добиеш по-ясна представа.
Ако там ти липсва любезност, повярвай ми, тук просто не знам какво да ти кажа Ако очакваш някъде да те обслужат нормално, просто забрави. Преди малко станах свидетел на много грозна сцена в супермаркета, където жена и мъж пазаруват голямо количество стока и когато става време за плащане, касиерката започва да повишава тон. Жената тврдеше, че е дала банкнота от 20 лева, а касиерката крещеше, че не я е получила и че жената я лъже и иска да я измами. Вдигна се голяма гюрултия, в крайна сметка банкнотата се оказа там, затрупана от някаква стока. Но беше много грозна сцена, наистина. За съжаление най-редовно стават такива.
За отношението на котрольорите от градския транспорт няма да говоря, че то е направо достойно за нова тема. Но е пословично, повярвай ми. Например може да са качиш на рейс, да не работи някой перфоратор и после да слезеш от рейса с насинено око, защото контрольора е решил да те поступа.
Че ще те настъпят, преджобят и т.н. изобщо не се съмнявай. По няколко пъти даже. Абе екзотика отвсякъде.
Чакай да видим какво да кажа още. А, здравната система. Ако си жив и здрав, си страшен късметлия. Не дай си Боже нещо да ти се случи обаче, ела само да видиш какво става. И тука няма да се изказвам много, че ще стане одисея.

Ние някак си оцеляваме. Не ние лесно, но живеем тук и това ни прави по-устойчиви към такива неща. Ти обаче когато дойдеш тук от там, където и да е това, просто ще си в шок, така ми се струва. Защото ще си свикнала да не мислиш всеки ден за физическото си оцеляване.
Например за това как редовно блъскат деца по улиците, как пияни шофьори мачкат хората по спирките и после полицаите пускат въпросните шофьори на свобода. За да регистрират повторно каране в пияно състояние.
О, забравих стрелянето по дискотеките. И там си отиват по някой и друг младеж т време на време...

Не мисли, че те съветвам да не се връщате. Нито ти казвам, че няма да ви е хубаво тук. Просто не очаквай цветя и рози, не очаквай всичко да тръгне по мед и масло като се върнете, защото там имате някакви проблеми, но като се върнете тук ще имате други. Никъде не идеално, просто трябва да избереш без кое можеш и без кое - не.
Аз лично бих те посъветвала да дойдете тук за известно време, да видите как стоят нещата и да прецените. Защото носталгията е нещо нормално, хората са склонни да идеализират това, което им липсва, но това е по-скоро във вреда на човека. Замъглява преценката.

Кажи все пак в коя страна си, защото това отношение, за което говориш ми е много странно. Аз съм била в Германия например и противно на всичко, което очаквах, хората бяха много по-любезни и много по-дружелюбни от българите в най-хубавото си настроение. По улиците редовно виждах смесени двойки азиатци и германци, както дори негри и германци. Никой никого не гледаше с неодобрение или нещо такова, даже когато едно малко момиченце негърче се доближи до масата, на която седяхме аз и моите колежки - германки, те започнаха да се закачат с детето и отношението им определено беше много доброжелателно. Дори и конкретно относно това, че беше негърче.
Удивлявах се и на усмихнатите продавачки, на това как няма изнервени хора, които да са на ръба на нервната си криза и да крещят за най-дребното нещо. Нямаше просещи циганчета, дишащи лепило...
Сега се сетих още нещо. По едно време работех в центъра, точно до Съдебната Палата. Всеки път, когато излизах в обедна почивка за да си взема сандвич, се доближаваше до мен някой просяк и искаше да му дам нещо, най-често сандвича. А те бяха винаги различни - циганчета, българи, пенсионери, инвалиди, сами или на групички, майки с деца... По едно време още като станеше време за обед и ми се отяждаше. Добре, че се махнах от там, не знам дали сега все още е така.