И аз много се учудвам откъде накъде възпитание в човеколюбие ще се възпитава чрез животно, но не получих задоволителен отговор. Като се замисли човек, човешките взаимоотношения са много по-сложни. Къде по-лесно е да общуваш с животно, а после да обвиняваш хората, че са егоисти, защото не ги е грижа за животните в същата степен.
Ако говорим за възрастни хора, останали сами, да гледат дом. любимец е много добра идея.
Когато определени хора нямат деца и се посвещават на една благородна идея – да защитават животните, това също е ОК, стига да е в умерени рамки.

Всъщност поставеният проблем в темата беше дали са съвместими четиригодишно дете и коте. Има хора, за които е нормално котката да яде от чинията им, виждала съм такива хора, мога да се закълна. Има и бабички на пазара, които продават мляко от кравата си и те убеждават, че млякото е “много хубаво” и “нищо му няма”, защото е домашно, не е като “купешките, да не знаеш какво са слагали вътре”. Ами как да се разбереш с такива хора? Като и кажеш, че кравата може да е болна, или млякото заразено и т.н. тя ти отвръща с неопровержимото “Ама тя е домашно животно, няма откъде да се зарази” и “Как ще е болно животното, нали и аз ям от това мляко”. Еми, какво повече да се каже в такъв случай? А със сигурност има хора, които ще купят от това мляко и ще го дадат на децата си.
Друг много сложен проблем е храненето на бездомните кучета и котки. Хранейки ги, човек си мисли че им прави голямо добро (и аз от време на време нахранвам някое животинче). Обаче от друга страна така вървим срещу естествения подбор, като им създаваме възможност да укрепнат и да създадат поколения. Така вредим и на животното, и на хората, погледнато по-глобално.


Обаче се радвам на тази дискусия. Радвам се че с някои от опонентите си говорим много толерантно. Радвам се, че има и здравомислещи хора.

На всички, взели отношение по темата, успешна седмица с много хубави емоции!