първи вариант: намираш и купуваш същото одеалце /дъщеря ми също се пристрастяваше към играчки и предмети, едно коте така се беше проскубало, че и мен ме беше срам да го мъкнем нагоре-надолу, обаче тя без него не заспиваше, та купих ново, казах й, че е станало по-хубаво и ново, защото съм го изкъпала със специалното й шампоанче и тя се върза/
втори вариант: намираш заместител, също е порочно, защото ще се привърже към новото нещо, но иначе няма начин, така или иначе ще го израсте (чела съм много текстове по психология по въпроса, ако искаш на бележка ще ти резюмирам накратко типа личности, които ще израстнат от децата ни) когато дъщеря ми беше на около 3 си мъкнеше навсякъде едно кученце, беше ми писнало от него да гледам да не го забравим иначе-рев до бога. един ден минахме покрай една витрина на детски магазин и тя се залепи за едно жирафче, купих й го веднага, даде ми кучето да й го пазя в чантата и го забрави завинаги. бях очудена, защото много държеше на него. но май и на нея й писна най-накрая.