ох, ама не се безпокой : )
виж, в края на краищата всички се научават да говорят.
ти не й казвай: "кажи конче" и пр., ами казвай:
"виж, кон".
това е... така привличаш вниманието й върху определен обект, като й даваш познание за името му.
няма ужда тя да го повтаря веднага.
не използвай умалителни и умилителни - конят е различен от копче, ако казваш "кон" и "копче" има много по-малка вероятност да ги обърква, както "копченце" и "конченце". : )
това с четенето е хубаво, можеш да й четеш, докато тя се занимава с нещо друго. не е нужно да се опитваш да й ангажираш вниманието за повече от 5 минути с една дейност. тя е още много мъничка и това просто е невъзможно. доколкото знам и "големите" деца - първолаци могат да ангажират вниманието си ефективно за не повече от 25-30 минути, като и това е твърде дълъг период. какво остава за една бебешорка : )
нека си снове напред-назад, но ще слуша словото, макар и с половин ухо... и аз правех така, когато дъщеря ми беше мъничка. самият глас на майката или бащата успокоява и на детенцето му е приятно.
ще си проговори, няма страшно : )