Потънах в земята, когато дъщеря ми (по природа много мълчалива пред непознати) изведнъж се развихри в таксито и започна да говори неща, които не знам откъде и дойдоха в главата. Таксистът падна да се смее и със сигурност си помисли, че това си говорим вкъщи.

Та г-цата каза, че догодина щяла да се кандидатира за кмет, макар много да харесвала сегашния ни кмет - последва име и фамилия. Таксистът наостри уши.
Аз: Да, но нямаш платформа.
Тя: Това какво е?
Аз: Да обещаеш нещо на хората.
Тя: (тук се затруднявам да изброя всичко, но все пак ще опитам) Детските магазини да продават безплатни играчки. Възрастните хора да получават безплатна лекарска помощ. Всички възрастни хора да са здрави, най вече баба Нада. Да имат пари, магазините за храна да им раздават безплатна храна. Да няма скитащи кучета и котки (тя щяла да прибере всичките и да ги храни, като иска недоизядените яденета от ресторантите - това между другото си е моя стара идея за вземането на храна от ресторанти за хранене на кучета). И други, и други, и други.

Аз и казах, че няма да гласувам за нея, защото всичките тези благинки са насочени към децата и възрастните и не обхващат младежите като мен.
Получих отговор, че за мен ще има безплатни обувки.

Е как да не гласуваш за такъв кмет?


***