за доброто възпитание и добрите обноски си е чиста бутафория. Мислила ли си върху това? След като живеем толкова нескопосан живот, а уж се бием в гърдите, че сме едни от най-интелигентните и образовани в Европа. Има нещо, което е лъжа - и е ясно кое. По-скоро си мисля, че духът на цивилизацията се унаследява, а ние няма откъде да го получим.
За себе си мога да кажа, че нямам голям избор. Имам пред вид възпитанието на децата си. Нееднократно съм подчертавал, че словесната дидактика с размахване на пръст ме отвръщава. По-скоро разчитам на собственото си присъствие - и мълчание, разбира се... Каквото видят децата, каквото попият от родителя - това ще станат и те. Затова и избягвам да коментирам други хора пред тях - много е важно!!!, нито да повишавам глас на жена си. Не зная дали си гледала внимателно филма "Патриотът" с Мел Гибсън (един от любимите ми) - та той там нееднократно подчертаваше, че децата му приличат на майка си: They are of good stock - on their mother's side. Човекът все се надяваше, че децата му няма да са толкова войнствени и жестоки и безмилостни към враговете като него. Но всъщност тях ги влечеше точно гордостта да воюват, да бъдат патриоти и това за тях беше тъждествено за мъжество. Животът винаги опровергава мечтите ни.
Та думата ми, Румяна, е, че всички се надяваме тайничко децата ни да не бъдат това, което мразим в себе си и по-добре да приличат на себе си или на партньора ни, отколкото на тъмната ни страна. И все пак нещата опират до това, че ако не можем да ги възпитаме така както искаме - според своите разбирания - по-добре е да си мълчим и да им дадем свободата да преценяват сами. Поне аз това правя, не зная за вас...