този подход обаче е вреден, те са ми проблематични.

Те са малко тип имитатори и подражатели, без особени заложби. В никой случай не са за елитна група, защото попадайки там едно че не им е там мястото, друго, че самите те няма да се чувстват комфортно, защото ще са вечно догонващи. Обаче когато такива деца попаднат в по-слаба група, резултатите са малко силно казано, но все пак катастрофални. Общо взето това са малък процент деца, това е добрата новина, но големият проблем е заради тяхното междинно положение какво място да им се намери. Никак не е лесно.

Иначе, мечтая си за момента, в който ще има училище с класове от по 10тина деца, групирани в паралелки по интереси и заложби, и с които деца учителите работят индивидуално. Без разните му там мързеланчовци, незаинтересовани и т.н., около които обиковено се въртят всички и които спъват талантливите и надарени деца. Затях да има засилено изучаване на трудово обучение и естествено на любимото им физическо. Така ще се спести взаимното измъчване между учителя, ученика и амбициозния родител (обикновено в ролята предимно на безучастен наблюдател на това как детето му ходи до училище и се връща от там, без да проявява особен интерес какво прави в училище.)

***