Понякога обичам да си говоря с чужди деца. И те ме слушат. Ако млъкна, ще заговорят те и няма да се вредя отново. Говоря си с чужди деца... Не спирам. Бъбрим си за различни неща. Понякога за неща, за които никои да се сети или са доста скучни - за това какво би казала баба Цоцолана на Спящата красавица, за кръговрата или картонените зайчета. Те ме слушат, питат, после питам аз. Понякога е доста досадно, не искам да виждам никои по-никсък от 1,30m, но трябва да си говоря с чужди деца.
Всъщност, не е никак лощо - говорим си , а после ми плащат. Аз съм учител.