Всички тук звучите така мило и затрогващо. При нас няма никакви такива глезотийки. Едната баба се вижда инцидентно и безгрижно с внуците, а другата е толкова нервна и объркана, че на мен не ми остава нищо друго освен да ги отглеждам всичките, когато се съберат заедно. Разбирам ги, всеки си има лични проблеми в тези трудни години, но да ни гостуват винаги имат желание, а тогава на мен ми се завива свят от всичко, което трябва да подготвя, купя, сготвя, организирам, изчистя, изпера, огранича децата ми да не играят игри на висок глас, защото баба и дядо си почиват, да оставят баба да си изгледа нейния сериал и да гледат своето детско, да намеря причината за поредната караница между едната баба и внука, а тя най-често е в ограничаването на свободата и насаждането на вина и страх. Аз бабите и дядовците не мога и не искам да им променям светогледа, но те се държат като деца и главата ще ми се пръсне, когато ми се сервира такава детска мега-градина за 2х2х2. Само като си помисля, че идва 15 септември (първия учебен ден за децата ми), на който традиционно ми пристигат на гости... Празник ли ще е за децата ми или ... Не обичам да окам, но ще взема да натисна дистанционното, пък ще видим. Някой да има съвет към такава ситуация?