Свекърва ми е патологичен случай в това отношение, но жената много ме радва:-))
С дъщеря ми /3г/ като се съберат не се знае коя е на 3 годинки. Глезенето в случая е мила картинка.

Ама пък детето на мен номера не ми прави. Просто знае къде минават нейните и къде не. Съответно мило и драго дава да е с баба си.

Само че това не е началното положение - мина се и през цупене, скандалчета /които малката ми устройваше/. Наложи се - преди година, да поговоря със свекървата. Разбрахме се с нея, че може с детето да си позволят каквото им скимне, но да създаде у детето нагласата, че _само_ с баба може така. Тук идва момента, в който едни големи кафеви очи с много сълзи ми казват " Искам баба Ваня пък, мамо, ние сме приятелки с нея!"
Но и това излекувахме. Пак баба й и обясни , че аз и татко й решаваме кога ще са те двете заедно. Дори и да сме събрани всички на едно място - аз, мъжа ми, бабата и дядото, хлапето си знае че думата на мама и тати е по-тежка от тази на останалите. Глезотии не минават и даже се наказват.
И тука ми напира едно силно чувстео - ами лоша думица не мога да кажа за свекърва ми като баба! Разбрахме се с нея за детето и възпитанието му спокойно и с резултат.
А в резултат на нейните действия също мога да кажа, че детето не ме пренебрегва като родител и авторитет. Същото важи за мъжа ми.

Но нещата опират до синхронни действия и в семейството на детето, и в семейството на баба и дядо.

Не разбирам майки, които се сърдят, че бабите глезят децата им, а самите те /майките/ се възползват от "естествената детегледачка"... Разбрахте ме нали...

Инак... като се сетя за майка ми - иде ми идея за една нова тема ... ще обмисля и ще я пусна. А засега само ще кажа, че не мога да я анализирам като влияние в/у възпитанието на детето, понеже ..... никаква я няма както баба, или "баба на теория" ...май си формулирах и темата като заглавие...

Е дано не съм ви отегчила, доста пописах ....

Лека и прохладна вечер ви желая.