И аз направих точно така. Първо го оставях сам да греши и взима решения, а сега е толкова самостоятелен. И аз хем му се радвам, хем нещо ми е мъчно.

На петия си рожден ден каза делово:"Мамо, излизам.", отвори вратата, излезе, игра до късно, после се прибра сам. И докато другите ги пердашеха бабите, той се забавляваше наравно с големите ученици.

И напоследък все си повтарям, че аз също съм се справила сама с живота
и че той със сигурност ще го направи и няма за какво да ме е страх.
Заслужава цялото ми доверие, няма защо да ме е страх.
Повтаряй си го - помага.

Не всяко злато сияе...