По принцип резерватите винаги са били индианска територия. От края на 19 в. технитя статут, както и статута на самите индианци се променя няколкократно.
Схемата е горе-долу следната: някакво племе има територия. В резултат на една или няколко войни, обикновено ок. 2-та половина на 19 в., племето отстъпва на правителството на САЩ примерно 90 % от територията си и получава резерват - както показва името, земя, която е запазена за индианците. До 1890 г. резерватите са доста големи, после постепенно правителството орязва територията им, оставяйки ок. 20-30 % от първоначалната. Т.е. териториите на резерватите биват намалени 3-4 пъти.

Но това е земя, която се води собственост на индианците - т.е. тяхна територия в територията на САЩ. Правителството в началото има засилен контрол - в първите години на резервационната епоха той е и военен (в резерватите има разквартирувани военни части). Правителствените агенти (т.нар. суперинтенданти) имат почти неограничени пълномощия, а и мнозина от тях вършат значителни финансови злоупотреби. просто крадат от парите, които правителството отпуска за издръжка на племето.

Следват едни безкрайни перипетии, съдебни дела, протести, делегации до Вашингтон и пр. и пр., и така 30-40 г. През 1925 г. индианците стават граждани на САЩ, през 1932 г. с закона на Рузвелт на резерватите се дава самоуправление. Вече племенните съвети, избирани по американски модел на (уж) свободни и демократични избори

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите