|
Тема |
Re: Конкурс [re: whitewolf] |
|
Автор |
kozaa (рогата) |
|
Публикувано | 22.05.06 18:33 |
|
|
Мистър Бял вълк!!! Благодаря Ви за доверието - значи признавате ме за най-добрия преводач, и дори сте готов да ми изпратите дъ мъни ин адванс
Както виждам, поне във форум Индианци вълците не само не са на изчезване, а дори се и размножават - явно ще трябва да ми изясните на какво се дължи този факт след като прочетете за:
Церемонията на вълка
Исках да завещая на внука си нещо от своето минало, затова го заведох в горите, на едно тихо място. Седнал в краката ми, той слушаше за силите, дадени на всяко създание. Не помръдваше, докато му обяснявах как горите винаги са ни осигурявали храна, подслон, утеха и вяра.
Със страхопочитание поглъщаше обясненията ми как вълкът е станал наш покровител, а когато му казах, че ще му изпея свещената песен на вълка, беше изключително доволен.
В песента си призовах вълка да дойде и ни закриля, докато изпълнявам церемонията, за да се запази връзката му с моя внук за цял живот.
Запях. В гласа ми се преплитаха надежда и вълнение.
Пеех. В думите ми се таяха сили, наследени от предците.
Пеех. В преплетените си длани държах семе от смърч – връзката със сътворението.
Пеех. В очите ми искреше любов. Не спирах да пея.
А слънчевите лъчи носеха песента ми от дърво на дърво...
Когато свърших, сякаш целият свят се бе заслушал, очаквайки заедно с нас отговора на вълка. Чакахме дълго, но никой не дойде. Запях отново, смирено и подкупващо, доколкото можех, докато ме заболя гърлото и гласът ми пресипна.
Внезапно разбрах защо вълците не чуваха свещената песен. Нямаше нито един вълк! Душата ми се обля в сълзи. Вече не можех да завещая на внука си вяра в миналото, в нашето минало.
Най-сетне успях да му прошепна : "Свършено е!"
"Може ли да се прибирам вече?" - попита той, поглеждайки часовника си да види дали ще успее да хване любимата си телевизионна програма. Гледах как се отдалечава и ридаех безмълвно. Всичко е свършено!
The chase is better than the catch
|
| |
|
|
|