|
Теночтитлан
Ацтеките построили своята столица, наречена Теночтитлан в ценъра на голямо езеро наречено Текскоко. Те вярвали, че са "избрани хора" на Хуицилопочтли и правели всичко, което смятали, че той изисква от тях. През XIVв. той казал, че тяхната нова земя се намира на остров сред езерото Текскоко. Също така им било казано, че пристигайи на уреченото място, те ще
видят ядящ змия орел кацнал върху кактус . Кактусът щял да се намира върху скала или пещера заобиколена от вода. Там те трябвало да построят и прослават своя град. Мястото наистина било намерено около 1325г. Сега орелът със змията може да се намери под формата на герб на мексиканският флаг.
След основаването си, градът продължил да нараства и достигнал около 130 000 жители. Той заемал 8 кв.км. В един хубав момент островът се оказал тесен за жителите си и те били принудени да населят местата около езерото. За справяне с хранителния въпрос, ацтеките изобретили т.нар. "подвижни градини". В основата им се намирали сплетени клонки. Върху тях се прилепяла кал. Отначало, докато растенията нямали още корени градините можели да бъдат местени. Малко на брой градове по света били по-големи от Теночтитлан за времето си. В Европа това са били: Париж, Венеция и Константинопол.
Живеещи сред много вода, жителите на града, държали много на личната си хигиена. Те се къпели по два пъти дневно, за разлика от завоевателите си.  Монтесума - 4 пъти. Висшата класа имала достъп и до сауни (temazcalli).
Градът бил разделен на четири зони (campan). Една зона съдържала 20 района (calpullis). Улици (tlaxilcalli) и канали пресичали всеки район. Над вторите имало дървени мостове, които били вдигани нощем. Именно каналите били местата, където испанците изгубили голяма част от златото на Монтесума, през нощта на Големият зор (la noche triste).
Всеки район бил характерен със специфичните си занаяти и празници свързани с тях. По време на празниците, целта била да се покаже, че районът е по-як от останалите. Нямало calpullis без пазар в него. Стоката пристигала натоварена в лодки или на гърбовте на носачи. След това тя се изпълвала пазарите (tianguis), които предлагали всичко (без мляко от пиле). Главният
пазар бил в Тлателолко. Теночтитлан бил свързан със сушата чрез три пътя. Те минавали покрай диги, построени за да отделят водите на Текскоко от тези на останалите езера в областта, които били солени. Дигите служели и за защита на подвижните градини (chinampas). Въпреки, че водата в езерото не била чак толкова солена, тя не ставала за пиене. За снабдяване с вода от изворите в Чапултепек, бил построен акведукт, който конкистадорите побързали да унищожат при обсадата на града.
Главното светилище в града (наречено от испанците Templo Mayor) се състояло от две еднакви по размер пирамиди. Едната била посветена на Тлалок (повелител на дъжда, водата и земеделието), а другата на Хуицилопочтли (отговорник по воденето на военни кампании). Имало е и други сравнително големи храмове в града: на Кетцалкоатл (Бащата на цивилизацията), Тецкатлипока (Повелителят на съдбите), Ехекатли (Господарят на вятъра). Освен храмове в града имало и други обществни постройки. За разлика от сегашните многопрофилни университети, теночтитланците имали само два: Калмекак (училище за жреци) и Телпочкали (за войни). Дворецът на Монтесума, освен всичко друго, бил дом и за много гадинки и растения: имало две специални стаи само за птици като едната била за грабливи, а другата - за останалите. Не било спестено място за влечуги и бозайници. Към тази своеобразна менажерия били зачислени към 300 човека поддръжащ персонал. Не бива да забравяме, ботаническата градина и
зоната "аквариум" с 10 соленоводни езерца и още толкова сладководни - уютно местенце за рибета и водни птици.
Жителите представлявали своеобразна смесица, която трудно може да се опише с няколко реда. Като най-представителни на преден план излизат просяците, които задължително трябвало да са сакати, за да имат право да работят като такива. На задаен план в нощните улици вардели татуирани и нацапотени проститутки шумно дъвчещи дъвка (tzicli) за привличане на
клиенти. Разновидност на последните били ahuianis, които служели само на войните. Те не получавали директно заплащане за труда си. Многобройно съсловие представлявали чистачите (около 1000 човека), които отнасяли всякакъв вид боклуци от улиците с лодките си извън града...
|
Теночтитлан [re: aztlan]
