Но защо трябваше да се мориш да го пишеш, като то е вече написано:
Много отдавна един човек бил отишъл да търси видение. Той стоял на избраното място три или четири дни. Тогава Совата му проговорила: "Какво търсиш? Какво искаш?" - попитала тя. Той отвърнал: "Другите хора си имат своя магия. Искам и аз нещо да науча, затова съм дошъл". Совата казала: "Аз мога да ти дам такова нещо. Завържи по малко сухожилие около всеки свой пръст. Издигни типи и седни от западната страна. Окачи парче плат, така че да пада пред теб. Трябва да имаш лула там. Изпей песента, на която ще те науча. Тогава ще направя всичко, което поискаш". Совата го научила на тази песен и тогава му казала: "Сега се върни в твоя лагер. Аз ще говоря с теб в съня ти".
Когато човекът се върнал в лагера, дядо му го попитал: "Защо излизаш от лагера така? Ти нямаш магия. Нямаш нищо". Той отвърнал: "Вече зная нещо. Когато някой се разболее, аз ще го излекувам".
Старият човек казал на другите, че внукът му може да лекува и да предсказва неща, които биха искали да знаят.
През пролетта бизоните започнали да се срещат по-рядко и хората привършили запасите си от храна. Те казали на стареца да повика своя внук и да им помогне. Дядото отишъл при него и му разправил за какво става въпрос. Той помолил младежа да открие къде могат да намерят бизони. Младежът казал, че хората трябва да се съберат на едно място и той щял да дойде и да им каже какво да правят. Казал им да вземат лула със себе си.
Хората направили необходимото. Тогава човекът дошъл и пушил с тях. След това оставил лулата и им казал какво да направят, за да получат неговата помощ. Казал им да вдигнат типи и в него от западната страна да опънат да виси парче плат и да вземат лула. Трябвало всички да седнат в типито с него, да завържат със сухожилие пръстите на ръцете и краката му, след това да завържат и ръцете и краката му със сухожилие. Той казал, че вече е научил дядо си на песента, която трябва да се пее.
Хората направили всичко, което им наредил. В типито горял огън. Човекът отишъл зад окаченото парче плат и останал там. Неговият дядо имал дрънкалка от бизоново копито. Младежът му казал да пее и също да остави огъня да угасне и да извади тлеещите главни от него, за да стане съвсем тъмно.
Старецът запял. На втория кръг от пеенето, типито започнало да се тресе, сякаш силен вятър клател върха му. Шумът ставал все по-силен и по-силен. Звучал като дрънкалката, с която стрецът дрънкал. Той слязъл надолу от върха на типито. Тогава мъжът казал на всички да стоят много тихо и да слушат. Когато шумът достигнал до пода на типито, звучал като плачещо бебе. Младежът казал: "Не плачи така". Но то заплакало по-силно. Още два пъти го помолил да не плаче и то заплаквало все по-силно. Тогава младежът казал: "Плачи колкото си искаш". И гласът спрял да плаче. Младежът разбрал, че гласът трябва да е на Клинтидие. Той заговорил. Звучало като че ли говорел на нос и никой освен младежа не можел да го разбере. Гласът казал: "Аз плача за моя по-малък брат. Аз съм този, който замина на запад по бойната пътека и бе убит. Плача защото тъгувам за моя малък брат". Гласът изрекъл своето име и казал: "Това е моето име. Аз бях убит по своя път назад. Сега ще се завърна и ще ви изпратя някой, който ще ви каже това, което искате да знаете, някой който знае повече от мен". Тогава типито се разтресло отново и гласът изчезнал.
Младежът помолил дядо си да изпее отново две песни и да спре, когато гласът се завърне. На втората песен разтърсването започнало и гласът влязъл и се спуснал до земята. Старецът спрял да пее. Гласът запитал младежа защо го вика. Младежът отговорил, че хората му са гладни и иска да знае къде могат да намерят месо. Гласът казал: "Когато си тръгна от тук, ще отида на дълъг път. Ще бъде студено четири дни. Бизоните ще следват студеното време. На четвъртата нощ бизоните ще минат от тук. Тази нощ няма да е студено, но ще вали сняг. Пригответе се за тях". След това гласът попитал дали това е всичко, което иска да знае. Младежът казал: "Да". После младият човек помолил гласа да пуши с тях, преди да си отиде. Както седели, те видели огънчето на лулата и чули звук сякаш някой я взел в ръце. После чули как си дръпнал от лулата. След това се разнесъл отново шумът от разтърсване и всичко утихнало.
Тогава младежът им казал да накладат огъня, за да освети хубаво типито. После казал да отместят платнената завеса, която го скривала. Той вече не бил вързан. Всички сухожилия били струпани на купчина до него. Той казал на дядо си да напълни лулата и да я пусне по кръга. Когато всички пушили, младежът казал, че ще говори за това, което бил научил.
Младежът заговорил: "Първият, когото чухте, че плачеше, беше някой, който е бил убит в битка. Четири дни времето ще бъде студено. На четвъртия ден ще стане по-топло и ще завали сняг. Тогава бизоните ще дойдат наблизо. Пригответе се. Наострете ножовете си. Насечете много дърва".
На четвъртата сутрин дядото на младежа станал рано и видял стадо бизони. Той извикал хората да дойдат и да ги убият.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!