Пирамидата на Слънцето

Построена през II в. от н.е., най-голямата пирамида в Теотихуакан и третата по големина в света.



Свещенната постройка е висока 210 стъпки и 650 широка (квадратната и основа). Изградена е от натрошени камъни, кирпич и облицована с каменни плочи. На върхът й е разположен дървен храм. Всъщност пирамидата се състои от по-малки такива, строени и достроявани през вековете. За разлика от Египетските пирамиди, които са с гладки стени, Мезоамериканските са със стъпаловидни. Друга разлика в сравнение с Египетските, е че камъните, от които е строена пирамидата са по-малки.



Както по-голямата част от сградите в древния град и тази пирамида е била покрита с мазилка от хоросан и боядисана в светлочервено. Интересна характеристика на пирамидите, е че в строителния материал се открива и слюда. Находища на слюда има само на 2000 мили от града, на територията на днешна Бразилия. Странното всъщност е, как е била пренасяна тя на такива големи разстояния, без да се натрошат големите слюдени плочи. Както знаем, древните индианциски цивилизации не познавали колелото . И още нещо, Слюдата се е използвала като вътрешен покривен слой за пирамидата, там където тя не се е виждала. Защо? Днес слюдата се използва като изолатор в електронните и електрическите системи. Каква е била целта тогава? Още една мистерия на Теотихуакан.

През 1971г. бе открита голяма пещера под пирамидата. Според нейните откриватели, тя хвърля известна светлина защо точно на това място е била изградена пирамидата и самият град. Пещерата представлява естествена кухина през, която в древността е преминавала лава. По-късно тази естествена кухина е била разширена и обработена от човешка ръка. В древността такива естествени пещери образувани от лава са се считали за символични утроби, от които Слънцето, Луната и други божества са създали света. Пещерите се считали за свещени места от изключителна значимост - традиции и вярвания съхранявани чак до идването на испанците.

следва продължение ...