Дядо, ти си пазителя на преданията и легендите в племето. Разкажи ми, моля те, защо другите племена ни наричат пOеблоси и защо къщите ни са квадратни?

Ех, ех внучето ми, слушай думите на Свъсения Мечок , пазителя на легендите и сказанията, слушай песента му и помни...

Ааааа-й-ййа, ййй-ооо, олареее, хъррр фиуууууу, опа-а-а, та докъде бях стигнал....

Славни времена бяха едно време... Къщите ни бяха кръгли, пълни с жени, небето с облаци, а реките с вода. По цял ден скиторихме, по цяла нощ ... нали се сещаш внучето ми ... не си малък вече. Толкова много бяха жените ни, че им забравяхме имената. Питахме се, после, на сутрината: "Ти с коя беше, с тази или с онази?" Затова и другите ни наричаха Анасази. Нямахме прозорци, нямахме врати и затова любопитните комшии Апачите, надничаха през капандурите на покривите за да наблюдават ... и да се учат... А после, после дойде Дон Уасичу, водата намаля, облаците също, а като последствие и жените. Сега само от време на време правим, онова, дето си говорихме преди малко за него. Правим го рядко, правим го за кратко. Та сега вече ни викат пОеблоси, внучето ми. Разбра ли?... Ама ти какво правиш, защо не ме слушаш? Защо не уважаваш Свъсения Мечок, пазителя на ... и се хилиш насреща ми ... марш изправен в ъгъла, ВЕДНАГА! Аз казах !

(след около 2 часа)

Внучето ми, как си там ... не ми изглеждаш добре ... хе-хе-хе, хи-хи-хи, хо-хо-хо. Разбра ли сега защо са ни квадратни къщите?...