Не си мислете, че четете тези редове наистина. Те, както и всичко останало в света са просто илюзия. Определен вид интерпретация на мозъка ви. Всичко е плод на вашето съзнание и въображение. В този смисъл въобще не ме интересува дали ще прочетете тази статия до край при положение, че тя изобщо не съществува.
Има една такава древна история. Един монах на име Джуандзъ сънувал, че се е превърнал в пеперуда. На сутринта се събудил много натъжен, а по принцип не бил човек, който изпада в такива състояния. Хората, които го познавали, приятелите му много се изненадали като го видяли такъв и го попитали: “Човече, какво става никога не сме те виждали толкова сдухан”. Джуандзъ отвърнал: “Копелета, сънувах нещо и направо се разбих. Сънувах, че съм се превърнал в пеперуда”. Приятелите му помислили, че се е побъркал и смеейки се му казали: “Не се излагай бе пич, какво лошо има в това да сънуваш, че си пеперуда”. Джуандзъ отговорил: “Вие не разбирате. Този сън породи едно дълбоко объркване у мен. Ако аз мога да сънувам, че съм се превърнал в пеперуда сигурно е възможно и обратното. Може пеперудата да сънува, че се е превърнала в Джуандзъ. Това направо не ми дава покой. Вече не знам кое е истина и кое илюзия. Джуандзъ ли беше този, който сънува, че се е превърнал в пеперуда или сега пеперудата е заспала и сънува, че се е превърнала в Джуандзъ”... Шантава работа. Твърди се, че горкият монах никога не могъл да разреши тази загдка. Този доста объркан човек със сънища сякаш извадени от архивите на “Animal planet” или яко се е бил надрусал или доста години преди хакерът Нео е бил преследван от неясното безспокойство, че светът в който живее е само една илюзия. Разбира се идеята на филма “Матрицата” колкото и да е интересна и нестандартна съвсем не е нова. Братята Уашовски смело са взаимсвали нещо, за което се говори в почти всяко духовно учение. Индийците са нарекли света “майа”(илюзия) още преди повече от хиляда години. На практика навсякъде в световната религия и митология се среща идеята за реалността, която е отвъд границите на света, който възприемаме. Но тъй като до скоро допирните точки между религията и науката бяха толкова, колкото са и между Хитлер и Майка Тереза, дълго време се приемаше, че всичко това е някаква отвлечена философия. През последните години обаче дори сериозната наука установи, че тази идея не е толкова абсурдна. Физиката, неврофизиологията и когнитивната психология намират все повече доказателства в подкрепа на това, че света около нас е просто една холограма. Но малко по конкретно.
Първо, Бергсон предлага теория свързана със сетивните възприятия. Неговото предположение е, че функцята на мозъка и нервната система е като цяло е елеминираща, а не продуктивна. Тоест, те ни предпазват от ненужната информация, като ни изолират от по-голямата част от нея. Така човек приема само онази информация, която му е необходима за да може да оцелее биологически и социално. Остава въпросът от къде идва тази информация. Една част от нея е заложена генетично в тялото на всеки. Останалата част - е просто описание на света около нас. Описание което се внушава на всяко дете още от раждането. Така всеки, който влиза в контакт с него започва непрестанно да му описва света докато дойде момент в който детето започва да го възприема така както му е бил описван. Може да се каже, че всеки човек притежава в ума си карта на света в който живее. И всъщост реалността на нашия ежедневен живот се състои в един безкраен поток от сетивни тълкувания, които всички хора сме се научили да правим по един и същ начин. Както казва Морфей: “...“реално” е потокът от електроимпулси, интерпретирани от мозъка ти…”. Това е доста близко до истината. В този смисъл се сещам за няколко много интересни факта. През миналия век една група от антрополози открива племе, което никога преди това не е срещало други хора. То живяо векове наред в едно плато заобиколено от високи планини и никой никога не бил напускал тази местност. Кое било интересното? Оказало се, че всеки ден по обед над това място минавал самолет, само че никой от племето не го виждал...Той не съществувал за тях! Не и в тяхната реалност. Явно те не го били включи в своята умсвена карта на света. Този случай не е единсвен. Преди няколко години учени установили, че коренното население на един остров вижда само в черно и в бяло. Въпреки, че черното и бялото били в над двадесет нюанса те виждали само тези два цвята. Изследванията показали, че туземците нямат никакви физиологични нарушения. Етнолозите решили да живеят с племето и установили, че това виждане им е полезно при редица дейности. Чрез него те виждали по-добре рибата, помагало им да се ориентират по-добре през ноща и им било нужно за още много неща. Забавното е, че когато някое семейство се преселело на друг остров детето което се раждало там развивало съвсем нормално зрение. Сякаш цялото племе доброволно е изключило бутона ”color” от сетивното си възприятие за да си живее в някакъв свой безцветен свят.
Тези на пръв поглед объркващо смахнати факти илюстрират чудесно идеята, че живота е такъв какъво го възприемаш. По този повод антрополога Едуард Хол казва следното: “Селективното сканиране на сензорната информация приема някои данни и отхвърля други, така че дадено преживяване възприето през един вид културно моделирани сензорни сиситеми се различава до голяма степен от възпритетото през други”. Малко объркващо, но основното е, че след като вече ведннъж сме приели социалното описание за своята реалност сме яко в Мтрицата и почти няма мърдане.
Тук обаче възниква логичният въпрос, как на практика се реализира тази теория? Двама учени се опитват да дадат отговор, като независимо един от друг стигат до сходни изводи. Единият е Дейвид Бом и е квантов физик, а другият е Карл Прибрам и е неврофизиолог. И двамата установяват, че възприятието поражда реалността на принципа на холограмата. Прибрам се занимава с това да открие съответсвия между мозъка и холграмата. Той установява, че спомените се съхраняват в целия мозък, а не само в отделни негови зони. Точно по същия начин дори най-малкото парченце от холографската плака може да пресъздаде цялата холограма. Според него съзнанието играе ролята на лазърен лъч проектиран директно от мозъка. Освен това и на двете места може да се побере достатъчно голямо количество информация. В тази насока работи и физика Дейвид Бом. Той твърди, че в някакъв смисъл всичко във Вселента е изградено от светлина, вибрационни полета с определена честота и, че целият свят е една изумителна триизмерна материална холограма конструирана за нас от собственото ни съзнание. Понеже е твърде ограничено, то разчупва реалността на части. Така времето и пространството са само конструкции на ума благодарение на които ние съществуваме. В крайна сметка излиза, че всичко е въпрос на оцеляване. Всеки организъм конструира свой свят в зависимост от нуждите си... от толкова теории и хипотези ме заболя главата…
Най-общо може да се каже, че живеем в една реална фантазия. Създадена обаче не от разбунтували се машини, а проектирана от собствените ни умове. Ние първо приемаме света, който ни е бил описан (внушен), след което започваме сами да проектираме този свят и да затвърждаваме илюзията за него.
Нео, Тринити и Морфей по един нов начин прочистват сетивата ни и ни карат да се замислим за това, че в тази модерна кино-приказка има някаква истина. Дали историята на нашият живот не е някакъв сън? Може би светът действително е един мираж... една дъга... една замайване... едно опиянение на сетивата ни. Всичко е възможно. Но смятам, че Вселената като холограма е само една метафора. Тя е най-близкото с което засега науката може да обясни иначе един твърде сложен процес. А пък света в който живеем реален или илюзорен е единсвеният който познаваме... Но не за дълго.