Радвам се че най-сетне постна толкова философско-задълбочена тема. С подвъпроси, на които запали амбицията ми да ти отговора доколкото мога. Надявам се, че темата би заинтригувала и другите участници във форума да споделят своите виждания и заедно да се опитаме да се докоснем до коренната американска концепция за живота.
Тъй като моят добър приятел и роднина по дух е поставил питането в светлината на мирогледа на Лакота и на сиуксите чрез собствения им термин за Истинско Човешко Същество, и тъй като усещам Лакота най-близки ми,ще дам своята интерпретация именно в този дух - на Лакотското разбиране.
Та според Лакота няма свършване на егото и на започване на Духа. Личността (Азът) се състои от четири части - умствена (мисловна), физическа, емоционална и духовна. Тези четири части са хармонично и балансирано свързани, (обединени) в единно цяло. И това единно и балансирано цяло изгражда истинското човешко същество.
Когато дори и една от тези части е пренебрегната, скоро и останалите части боледуват. Човешкото същество страда, ако дадена част доминира над останалите - примерно ако си прекалено емоционален или пък прекалено логичен... а страдащото Чавешко същество причинява страдание на целият Свят, тъй като Лакотската концепция е че "Ние всички сме едно, всички сме роднини"...
Истинското човешко същество полага грижи за всички свои части, като по този начин устанавява вътрешния си мир и баланс.
Грижата за единното вътрешно цяло е грижа и за целия Универсум от когото Човешкото същество също е свещена част. Това е и установяването на Седмата посока, най-могъщата посока, която според разбиранията на Лакота се намира вътре в самите нас. Това и отговорността на бъдеш истинско човешко същество, отговорност и пред самия теб и пред Света.
Именно поради това, Лакота са уважавали качества като спокойствие, търпение, смелост, честност великодушие и щедрост. Качества, които изграждат баланса.