Здравей добронамерена!

Мога да ти кажа моето мнение. Най-накратко - говорят им със сърце. Сега малко по-разгърнато. Всяко живо същество има своя енергия, свои качества и т.н., нали така. Всяко "по-специално" същество има "медицина", която е характерна за него (пр. мечките спят зимен сън, "мечите шамани" лекуват добре счупени кости...) и... това е всъщност основната идея. Познаването на конкретната "медицина" на определено същество и момента в който то се явява и "казва" или "предизвестява" нещо са си послание.

Основна част от "говоренето" е чувството което оставя в теб конкретното събитие - виждането на... Х. Говоренето, поне аз го разбирам, не като говорене в смисъл на размяна на реплики, а повече като комуникация. Поради разликите в гласовия апарат и езика тази ком. става и с усещания, и с видения... и така...

Има и друг аспект на "говорене", естествено. Поради познаване на навиците на вълците, примерно, човек би могъл да получава пряка информация - къде има животни. Има една хубава апачка история, но е дългичка... Но това е не толкова "медицина" колкото привикване към навиците на определени животни. Което си е пак "медицина" в известна степен. Всъщност всеки човек е говорил с животно, даже сигурно е ставало често, но може да не го е разбирал като... "говорене", а "общуване", примерно. Това е моето мнение, базирано на разни работи...

Smoker and proud of it!