|
На 1 януари 2005 г. се навършиха точно 11 години от началото на организираната въоръжена борба на индианците живеещи в мексиканския щат Чиапас срещу правителството на страната подкрепяно от огромните транснационални компании, крупните мексикански земевладелци, наркокартелите и големите търговци на оръжие.
Датата за начало на въоръжения метеж е символична. На същия ден Мексико подписва Северо-американския Договор за Свободна Търговия (North American Free Trade Agreemant - NAFTA), чрез който страната предоставя земя и природни ресурси на големи международни корпорации (предимно американски), за строежа на огромни заводи, нефтени рафинерии, електроцентрали и т.н. Реалната цел на договора е не облагодетелстване на мексиканския народ, а натрупването на огромни финансови и материални капитали от международните фирми, които ще "инвестират пари и средства" в мексиканското производство. Най-пострадал от това договаряне, се оказва южния щат Чиапас, където вековните девствени джунгли (селви) започват масово да се унищожават заради строежите на големи петролни рафинерии и транспортни пътища. Това оказва огромно отрицателно влияние на живеещото там местно индианско население, занимаващо се предимно със земеделие, което е принудено да грабне оръжието и да се бори за своето оцеляване. След няколко седмични тежки сражения с полиция и армия, въстаниците обединили се в Сапатистка армия за национално освобождение (Ejerito Zapatista Liberacion Nacional - EZLN) нахлуват и превземат столицата на щата - Сан Кристобал де лас Касас. Много скоро обаче те са принудени да се изтеглят отново обратно в селвите, откъдето започват да водят партизанска война и активно да пропагандират своите идеи за свобода и равенство между хората по света и призовават на масова борба срещу световния капитализъм.
За десет години Сапатистката армия и формирания в последствие Революционен Индиански Комитет успяват да установят контрол върху 2/3 от територията на щата. Започват да водят преговори с мексиканското правителство за спиране на огъня и за търсене на начини за мирно решаване на конфликта в региона.
През март 2001 г. сапатистите и техни поддръжници от различни краища на Мексико и света провеждат двуседмичен многохиляден поход до столицата на страната Мексико Сити, за да получат правителствен законопроект уреждащ правата на индианското население в Чиапас.
През септември 2003 г. правителството след десетгодишно забавяне, най-накрая разрешава да се проведат местни общински избори в контролираните от сапатистите територии, като дори обещава да окаже пълно съдействие при тяхното провеждане. Самото местно население не подхожда сериозно към събитието. В много села и малки градове на щата изборите се превръщат от политически акт в буйна фиеста. Държавата, разбира се не закъснява да окаже своето "съдействие", в резултат на което след престрелки между армията и сапатиските милиции загиват 3-ма души, а десетки са арестувани. С това официалния брой на жертвите в конфликта става 61 човека (в действителност те са много повече).
Интересна е и позицията на официалната мексиканска и международна преса за обстановката в Чиапас. Много често тя или не споменава нищо по въпроса или предава изопачени и неверни факти. Понякога може би за да повиши популярността си тя публикува интервюта с различни саптистки полеви командири, като основно място заемат интервютата давани от субкоманданте Маркос. В своите интервюта Маркос винаги се обява за противник на властта и капитала, и затова много често пресата го изкарва едва ли не като "духовния водач на антиглобализма".
Сапатиститката идея намира широк отзвук в целия свят. В много страни са формирани организации и групи, които се занимават с нейното разпространение. Ежегодно в контролираните от сапатистите територии, тези организации изпращат парични и материални помощи. Отделно от това държавните институции, главно в лицето на мексиканското правителство, всячески се опитват да омаловажат и прикрият събитията случващи се в Чиапас. Неведнъж Сенатската комисия по въпросите за Чиапас към Мексиканския Конгрес излиза със становища и декларации, в които се твърди, че Сапатистката армия се разпада, голяма част от полевите командири са загубили доверието си към субкоманданте Маркос, че има общини, които искат да не бъдат под контрола на EZLN, че Сапатистката армия подържа връзки с различни терористични и сепаратистки организации от типа на ЕТА, ИРА и др.(показателен е факта, че през миналата година, при ареста на функционери на ЕТА в Испания, при обиск в квартирата им бяха открити две преносими ракетни установки тип "Стингър".
Пресата излезе със становището, че испанската полиция работи по версията, че ракетите са доставени от бойци на Сапатиската армия в Чиапас.)
Факт е обаче, че голяма част хората в този щат не искат да живеят както досега са живели и търсят всевъзможни начини да отвоюват и построят едно истински ново и свободно общество.
съпротивА
|
11 години от въстанието в Чиапас
