Та... Докъде бяхме стигнали? Аха!

Главата (черепа) се смята в древните култури за вместилище на жизнената сила на човека. В някои традиции (иранската, славянската, възможно и германската), черепа се разглежда като котел или "чаша". При тези народи котелът е имал важно ритуално значение (използван при истинските ритуали) и символично значение - като вместилище на "фарн" (малко трудно ми е да преведа тази иранска дума - успех, благополучие, сила, потенциал за победа; всичко това, общо взето). Ето защо от черепа на убития враг се прави чаша. "Ловът на глави" (вероятно практически навсякъде - от Шотландия до Филипините) поради това е имал за цел и умножаване на силата (лична, семейна, родова) и увеличаване на плодородието и успеха.

От друга страна, косата в много древни традиции също е смятана за вместилище на силата. От там идва и идеята за скалпиране, която е широко разпространена както в Евразия (скити, германи, хуни, уралски народи и пр.), така и в Сев. Америка.

И да се върнем на нашите шуари. От една страна главата на убития (вместилище на духа му) носи успех на победителя. Т.е. силата и способностите на врага преминават в него. От друга страна духът на врага продължава да живее. Душата може да преминава в нашия свят и да отмъщава! Трофеят и свързаните с него обреди (не знам точно как ги правят хиваро, за съжаление) е предназначен хем да умилостиви духа на убития, хем да помогне да се контролира този дух - ако не се е "отказал" да вреди. Освен това в отвъдното душите на победените са подчинени на победителя и след смъртта му там не ще му навредят. За това между впрочем говори и името, свързано, както вече казах, с името на духовете-помощници (тсентсак) в шаманизма на хиваро. За него има някои сведения в идадената на бълг. ез. книга на Майкъл Харнър "Пътят на шамана".

При индианците по принцип (при всички!) битката не свършва с победата във физическия свят. В него е победено тялото, но ако оставиш духа ей така, "крайната" победа може да е за него... Затова битката продължава на "друго ниво" и за това служи трофеят - скалп или тсантса (концепцията е еднаква).
Ей това гору-долу е обяснението.

А как се правят? Кожата се сваля, вари се с отвара от отровни растения, за да се предпази от вредители. След това започва опушване и пълнене с нагорещен пясък. Така постепенно се свива, като чертите на лицето донякъде се запазват. Като че ли личното майсторство на "препаратора" е решаващо за това. Устата се зашива, за да остане духа вътре.

Смаляването на глави фактически е прекратено преди 70-80 год. Чувал съм, че сега по онези краища се продават доста фалшификати, приготвени от маймунски глави.

Е, удовлетворява ли те това обяснение?

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!