Единственото, което се сещам и което цитирах е "Инките" на Милослав Стингъл, моето издание е от 1982г. Там не се разказва за инките обаче, а за прединкските цивилизации и народи. За инките е следващата му книга - Синовете на слънцето. За жалост там не пише кой знае какво за тези уроси, по-скоро се търси кой е построил Тиауанако, та покрай него се споменават и те. В другата книжка се казва, че под давлението на войнствените аймара /и на други видове стрес/ те от столетие на столетие бележат регрес в своята цивилизация, подчертавам - цивилизация. Накрая се стигнало до там, че се пренесли да живеят само върху езерото Титикака, в колиби, направени от един вид тръстика. В момента очакват, че в един ден ще се случи това, което се е случило в началото на историята - че на брега на езерото ще се появят летящите богове и ще ги отнесат със себе си надалче - на небето.
Горе долу и тук е еднакво като при Стингъл - продължават с предположения кой е изградил чуйпите - високи погребални кули, с височина 20 до 30 метра. Наричат ги още каменни комини. Има проблем обаче с предположението, че са гробници, понеже се оказва, че входът им е отгоре и учените се чудят как са полагани в тях тленните останки "катапултирани ли са до вътрешността? а може кръглите стени да са строени около положеното вече за вечен покой тяло...Както първата, така и втората версия изглеждат неправдоподобни. Във връзка с това, привържениците на по-малко стандартното предложили свое тълкувание. Липсата на вход - този архитектоничен недостатък на чулпите- свързали с легендата на индианците урос за летящите богове. Според тяхното мнение, чуйпите са доказателство, че в миналото над езерото Титикака са живели истински /същества/ умеещи да...летят! Живеели си те в чуйпите и излитали над равното Алтиплано, въздигайки се през изходите на Каменните комини." Последните няколко изречения ги няма при Стингъл, то е ясно.

[Ние сме моряци смели и плувци добри, сред морето ний живеем раз два три./blue]