1. Слушам, откакто се помня.

2. Посещавам, често. Само съжалявам, че вече няма "Софийски солисти".

3. Защо трябва да си мисля нещо за тези хора? Както и за всички, които слушат каквато и да е била музика. Всеки изживява удоволствието от музиката по различен начин, и чрез различна стилове/течения, и даже изпълнители. Например аз преди предпочитах Брамс в изпълнение на Найджъл Кенеди, но напоследък го слушам само в изпълнение на Ицхак Пърлман.
Пък и дали слушаш Амет или някоя симфония на Малер в крайна сметка май няма никакво значение, стига да постигаш духовно удоволствие (е, сега ако засегнем и аполоновото и дионисиевото начало и Ницше, катарзиса чрез музика и прочие, темата ще стане хипер-интелектуална, ха-ха).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от dexter_sum на 11.07.05 10:47.