Това за ляво/дясната дихотомия и разпределението на различните страти по отношение на "интелектуалността" им и нейната специфика в България ми звучи като правдоподобно обяснение. Все пак голяма част от феминизма е базирана именно на Марксовата икономическа теория за капитализма.

Интересна и само маргинално свързана с темата е относителността на ляво-дясното разделение. В САЩ възгледите ми са по-скоро леви и се самоопределям като такъв, докато тук съм твърде далеч от "светлите идеали", издигани от лявото политическо пространство.

И все пак, тезата ми е че социалзмът не само не е довел до никакъв еманципационен резултат, а е подсилил есенциалистките схващания (които де Бовоар и много други се стремят да деконстуират). Гледах скоро един БГ филм, в който се казват неща от сорта на "Мъж с [детска] количка? Как може?". А дори и да признаем известно социално-икономическо изравняване на половете, резултатът от това е замъгляване на реалната ситуация, която на практика не е никак добра, просто по-трудно се вижда.

И Юлия Кръстева, и Цветан Тодоров, до колкото съм запознат с трудовете им (което е бегло) имат принос към феминистическата реторика. В една своя статия Цветан Тодоров казва, че феминизмът е нормализирано поведение за някои доминантни групи жени, и като такова загубва своята автентичност.

Отдавна се опитвам да оценя точно ситуацията в България, но колко е лоша прозрях едва като чух песента "Нещо нетипично" на Ивана (май така се казва и май това е изпълнителя). В нея личи огромното отегчение на българската жена-домакиня и тривиалността на (липсата на) изхода, който тя вижда. И същевременно за да постигне каквото и да е разчуване на нормата, тя отново разчита на мъжа.

(за памперсите: до колкото съм запознат с различната анатомия на половете, има различни памперси по обективни причини. цветовете, естествено, са културно наложени)

На мене ми остава единствено да продължа да бъде профеминист и да се надявам активизмът ми да има ефект.

Whenever you find yourself on the side of the majority, it is time to reform.
~Mark Twain