Може да бъде по-малко коравосърдечен към хората, неуверени в себе си и склонни към депресия. В някои по-цивилизовани страни депресията и мислите за самоубийство са нещо, което се разпознава като болестно състояние и хората са окуражени да потърсят помощта на лекар. В България депресията е повод за подигравки от "мъжете". Силните хора не показват силата си чрез подигравки към по-слабите.

I. Смяхме се на това, че въпреки че семейството му го е приемало и имал нужната подкрепа от тях той все още е прбодължавал да мисли себе си за гнусен. И така. Човек ако наистина иска да се самоубие, го прави от първия път, а не да прави 10-20 опита - всичко останало е лигавщина показност и се прави от хора страдащи от липса на внимание.

II. Тъй като не можел да намери синхрон със "себе си" в професионален план наблягал на учението, за да компенсира личностната си нищета. Осъзнал се на 13 години и до сега/не разбрах на колко е/ бил стрешно нещастен, когато преди 20-тина дни спал с момче и всичко се променило. Е*аси ми да беше спал по-рано ли...

Както написах по-горе как трябва да реагирам? С инфантилно съжаление и фалшива съпричастност?! Някой на мен помогнал ли ми е да се осъзная? А на елия? А на теб? А на милен и на павлин? А на тяхните набори? Тогава имало ли е джемини и радиопредавания, които да им помогнат да се самоосъзнават? Или просто всички са се самоубивали.

И според теб колко от хетеросексуалните слушатели на предаването са ни помислили за лигльовци и изкукали?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите