Някои от вас омаловажават каминг аута конкретно на Ивелин, защото Ивелин все още е младо лице в политиката и не е много известен. Почти няма политическа кариера зад гърба си, по-скоро е заявил намерение за такава.

Други, обратно, търсят идеалистичност там, където не е нужно да я има - преживяват неговия каминг аут като извършен в услуга на ЛГБТ-обществото.

Ами сега... да си признаем, събитието не е като да се е открил Президента или Министър-Председателя.
Ивелин е младо лице и съвсем на старта, т.е. почти, дето се вика, не е политик все още (поне не се е прочул с друго - като политик - освен с това, че е гей).

И в никакъв случай не приемам просто така, че водещият му мотив е да направи услуга на всички нас. Напротив, решението му за каминг аут е изключително в полза на личната му кариера, според мен.

Но това е съвсем ОК. Разбира се, че всеки гледа най-вече личните си интереси.

В интересите на всеки гей обаче влизат и интересите на всички нас - да няма хомофобия в обществото ни.
И по тази причина имаме общи интереси с Ивелин.

Не е нужно да му благодарим за това, че се е открил. И не сме неблагодарници, ако не го обсипем с внимание и интерес.
Но не е нужно и да си затваряме очите за положителните последствия, които откриването му могат да имат за ЛГБТ-обществото (виж първия ми постинг по-горе). Напротив, ЛГБТ-организациите могат да яхнат вълната, докато я има (не знам дали все още), и да вдигнат малко медиен шум и около себе си - тъкмо въпросът е станал актуален.

И да, Ивелин не е Президентът. Но и не е нужно да е. Нали все отнякъде трябва да се почне. Надяваме се да го последва втори, трети политик, постепенно да стигнем и до ниво "председател на народното събрание" да може без притеснение да каже "аз съм гей". Бавно и постепенно стават тия неща, не отведнъж. И е хубаво, че вече първата крачка е направена - колкото и малка да е. Не е незначителна!
Защото Ивелин не е толкова важен, че да накара обществото да преосмисля ценностите си - вярно е. Но е достатъчно важен, че да позволи на други да стъпят на раменете му и да се осмелят и те да се открият. Така ще дойде промяната.

И последно - много важно наблюдение, изразено от Елия: ЛГБТ-обществото трябва единно да застане зад Ивелин. Съгласна съм с нея.

Това е особено важно ако БСП в момента се колебае как да се отнесе към въпроса и дали да го пренебрегне, да го смрънка някъде, и да го тикне в някой ъгъл, или напротив, да му обърне внимание, за да се възползва от тази нова про-европейска перспектива, с каквато досега не е оповестявала, че се занимава. (А доколко самата БСП подкрепя Ивелин? Някой може ли да даде информация? Не следя добре пресата.)

ЛГБТ-организациите са тези, които могат да демонстрират, че интерес към темата има, че ЛГБТ-общество има, и че за БСП ще е добре, ако се обяви за партия, работеща за толерантност.
Ако всички ЛГБТ-организации застанат зад Ивелин, това ще заздрави неговите позиции в БСП и ще й помогне да не отчете откриването му като грешка, а като добър ход.
От своя страна, ние имаме интерес Ивелин да напредва в политическата си кариера: все пак той се ангажира (в интервюта) с проблемите на ЛГБТ и очаква, че ще бъде наш естествен лобист - т.е. знае, че ние ще имаме определени очаквания от него и ще следим решенията му да отговарят на нашите интереси.

Т.е. в отношенията БСП - Ивелин - ЛГБТ общество мисля, че най-плодотворно ще е, ако спазваме принципа "помогни ми, за да ти помогна и аз".
Трезво и без залитания нито в едната, нито в другата крайност.
Дали съм права, не знам.

There's a devil waiting outside your door...