Според мен човек е най-хубаво да изживее живота си с един - с този, с когото имат Любов помежду си.
Но пък може да се случи, и често се случва, да се влюбиш в друг. Влюбванията са много през живота ни и обикновено са краткотрайни (според изследване, траят около 3 седмици, ако съм запомнила правилно, макар че е възможно да се лъжа). Те могат да са искрени, колкото си искат, и лудешки, колкото само влюбванията могат да бъдат, но според мен не трябва да жертваме връзката с истинския човек на живота ни, заради едни такива 3 седмици.
И ако този човек не би толерирал да се отдадем на влюбването и да го изживеем, как да кажа, "до дъно" - тогава не трябва да го правим.

Но до намирането на Половинката... трябва да се търси и да се дават шансове на нови връзки веднага щом е станало ясно, че "и това не е..." :)
Иначе е лесно поради идеализирания стремеж към моногамност да пропуснем истинския човек на живота ни, докато минава покрай нас, а ние сме се вторачили в постничкия си спътник и волево и морално му оставаме верни...

No power in the 'verse can stop me!