|
В отговор на:
И накрая нещо лично от мен - за мен това ще бъде доста неприятен коминг аут, защото в съда ме познават като адвокат, но не и като гей... За мен това ще е също изпитание доколко вярвам в това, което казвам - че да си Гей не е нито срамно, нито ненормално... В тази насока и аз си стискам палци...
Ще коментирам само това:
Да, вероятно ще ти бъде трудно, но го направи, за да ти олекне.
Ще ти дам пример с мен, който е съвсем пресен - преди в болницата и в института шушукаха, някои знаеха, други се съмняваха, не съм бил барабана, но не съм и обръщал внимание.
Сега обаче, когато катастрофирахме с гаджето преди 2 месеца, и когато той още лежи там, а аз ходя с четирите си крака, т.е. на патерици при него, вече никой не говори, или поне не го правят в мое присъствие.
Сега останахме само двамата - аз и той. Не съм се замислил дори и за момент, какво е общественото мнение и като какъв ме познават. Доминантата ми беше една - да съм до него.
И всичко отмина. Дори нямаше буря за 3 дни.
Не съм и търсел обяснение, не съм се крил, не съм се срамувал, мислех за него и сега го правя. По една или друга причина, в момента сме двамата и трябва да оцелеем. Ако аз в такъв момент се правех на "нормален" и лъжех, че това е братовчед или приятел, нямаше да спечеля нищо.
Сега обаче съм щастлив. И мисля, че има повод затова.
АЗ съм сигурен, че и на теб, колкото и смущаващо да ти се струва сега, когато мине първият път - как го казвате - дело на първо четене, няма и да ти пука след това. Клюкарите шумят 3 минути, точно колкото помнят и маймуните.
После - край!
И аз стискам палци, и се надявам на успех!
И не мисли, че това е неприятен момент - става въпрос за coming out-а, ще се коментира, но и то ще отмине.
|
Re: Болните амбиции са пагубни [re: mizrahi]
