А аз за филолог. Мнооо са бъбриви. Имах навремето такова гадже- трябваше непрекъснато да го кастря да млъкне, та да кажа и аз нещо. :)
Или пък като започнеше да разказва някоя дълга история със сто подсюжетни линии му виках : "Карай в резюме!" Как ме търпеше това момче, не знам. После с един братовчед му сксроихме номер- звъним и братчеда се представя за "друже на братовиче ти от Босилеград и ше спам у вазе" / така си говореше братчеда ми от Ветрен, ама мина и за Босилеградско./ Онзи пита - откъде се обаждаш - а братовчеда вика чеки да погледна - и казва улицата на която живее приятелчето. Тоест, все едно звъни под тях. И така вързахме момчето да не излиза цял ден, та да не му гостуват босилеградски сродници.
После като излезнахме на бира и кебапчета, той ми се заоплаква как го гонили роднини да спят у тях и се чудеше защо избухвам в смях на всяка втора дума....

               

             
             
             Съдържаниет е скрито
             
Влезте за да го видите