Разбира се. Поне при мен е така. Убедена съм, че "онаследяваме" поне 30% от характерите и чертите на родителите си. Сложих го в кавички, защото и аз не знам дали наистина го онаследяваме или родителите го възпитават в нас дори несъзнателно. И имам чувството, че колкото повече растем (остаряваме) толкова повече черти опознаваме в нас от родителите си. Съдя по себе си, а сега и по децата си. Вече забелязвам колко и какво е взела от всеки от нас дъщеря ми и се чудя колко ли още ще открия с течение на годините. Същото е и със сина ми. А те са още съвсем малки.

А дали ме е страх? Не, определено не. Би трябвало да съм си направила сметката като съм се женила за него. По-скоро се притеснявам за децата си. Така ми се иска да избегнат всичко лошо, което биха могли да вземат от мен или от баща си. Но като че ли това е невъзможно.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...