|
Тема |
Re: Искам просто да помогна [re: petya23] |
|
Автор |
xekce (just smile) |
|
Публикувано | 31.07.07 00:12 |
|
|
Много добре казано! Проблема при общуването с хора с увреждане е доста `шарен`. Права си, че хората незнаят как да се държат - мисля си, че `изкуствено` се получи така, обществените порядки го наложиха... - още от малки децата се разделят на `здрави` и `болни`, тактично се обяснява на родителя, че детето му не е подходящо за `нормална` детска градина... - ограничават се социалните контакти на детето, здравите деца от своя страна са лишени от възможността да се запознаят с нов различен член на обществото и неговите специфични потребности... Подобен е случая и в ученическа възраст... Като възрастен индивид вече става още по-сложно, `обществото` е дооформило характера ти... Социален живот? - само ако си късметлия Други възможности - приятели броящи се на пръстите на двете ти ръце; или сам в къщи като кукувица; или социален дом; или се криеш; или...? Истината е че всички хора са различни. Което пък предполага и различен подход в общуването. Ревниви, самовлюбени, егоисти, лесно нараними... без значение дали са болни или не, всички са различни. Благодарение на богатия си житейски опит сме се научили в известна степен да ги различаваме и да се съобразяваме с тях - на лесно наранимия винаги ще му спестим това-онова... Така е и при хората с увреждане - опознаваме и общуваме, всеки може да сгреши, но може и да се поправи; `минус` е че рядко се срещаме с такива хора и затова те най-често спадат към категорията `странен`, `различен`... и отношението неминуемо се променя.... Та... Да бъдем хора, преди науката да е установила че сме нещо друго... Хммм голяма каша стана Дано някой поне ми е схванал блуждаещата мисъл...
|
| |
|
|
|