Сега по темата. Честно казано не знам как се чувства човек когато трябва да обяснява за себе си. Аз съм изпадала в много траги -комични ситуации, когато се е налагало да обяснавам, защо 2,5 годишният ми син не ходи. После разбрах, че е хубаво да говориш за нещата с прости думи, без много подробностти, дори с известна доза хумур понякога. Имам чувството, че хората се страхуват, че ако те попитат, ще им кажеш нещо много, много ужасно, нещо "ала Стивън Кинг" и/или ще им ревнеш на рамото. Затова често когато мине човек с инвалидна количка например, наоколо винаги има хора, които страшно много се стараят да покажат, че изобщо не са го видяли.....