Наскоро попаднах на друга дискусия, в която се разглеждаха термините "човек с увреждане" и "човек със специфични нужди". И тогава и сега мисля, че не е важна думата, а отношението. И че не е необходимо да се смекчава думата, за да се промени отношението. Обратно...когато онтошението към хората с проблеми се промени.....правилната дума ще дойде сама. Но понякога си мисля, че тези дри термина, инвалид, увреждане и специфична нужда не са взаимозаменяеми. И аз не харесвам инвалид...Но ако вземе три различни, макар и крайни случая...например....дете, което има ДЦП, има известно забавяне в развитието, но ходи....говори. Ами, това е дете с увреждане, но в никакъв случай.....инвалид. Или да вземем дете с диабет. То има заболяване, но не и увреждане. Има нужда от лечение, има специфични нужди....но не можем да го наречем...дете с увреждане. Но ако говорим за дете, което никога няма да проходи, да проговори, дори не може да се обръща, нито да се храни като другите деца.........то също е с увреждане, но не е същото като първото дете, нито като второто. Замислям се...обида ли е в този случай думата инвалид. Или просто реално отражение на жестоката действителност.